Пак те няма
ПАК ТЕ НЯМА!
Живея кошмарно -
като в някакъв сън.
Знам,
че трябва да спра,
а не искам
събуждане…
Уж очите отворени,
а пък
някакъв трън
все ме гложди
отвътре…
На живота
оставам си чужда…
Дишам,
смея се,
пея
и танцувам дори.
Сътворявам
усмивки
и радостни сълзи
в очите.
Но отвътре
ме мъчи,
пак кошмар –
до зори…
Пак те няма...
Пак сама съм
до втрисане!
Кръвта ми
застива,
и сърцето
в гърдите боли.
И е страшно
и тъжно,
и без тебе -
противно
безмислено….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
