Палати
Одежда смирена облече,
верига от срам я обви -
само е сърцето ѝ вече,
в затвора от живи мечти...
Кога ли отново ще пие
от сладка, любовна вода? -
душата неистово вие
и търси си нова следа...
Дали ще намери пак стряха,
дали ще открие съвет...? -
безумните думи изляха
килия студена отвред...
И мишките в нея притичват –
гризат те безгласно смъртта
на мислите чужди, нечисти
и пият на воля скръбта...
Олющен таванът, прокапал
от тонове хорска тъга -
провиснал е паяк, захапал
прогизнала, черна шега...
И влизат палачи внезапно,
и бичове мръсно свистят,
и тъпчат плътта необятна,
и кървави букви творят...
Прочете ги, после написа
с червеното своя завет...
шумът не успя да я слиса,
защото се втренчи напред...
И пак – от надежди събрана
изчезна отдавна от там
за обич тя беше избрана,
решетките счупи със плам...
Одежда смирена облече,
със сила сама се обви...
И свети сърцето ù вече -
в палати от живи мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
