agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 617
2.01.2010 г., 18:25 ч.

Палати 

  Поезия » Оди и поеми
604 0 6

 


Одежда смирена облече,

верига от срам я обви -

само е сърцето ѝ вече,

в затвора от живи мечти...

 

Кога ли отново ще пие

от сладка, любовна вода? -

душата неистово вие

и търси си нова следа...

 

Дали ще намери пак стряха,

дали ще открие съвет...? - 

безумните думи изляха

килия студена отвред...

 

И мишките в нея притичват –

гризат те безгласно смъртта

на мислите чужди, нечисти

и пият на воля скръбта...


Олющен таванът, прокапал

от тонове хорска тъга -

провиснал е паяк, захапал

прогизнала, черна шега...


И влизат палачи внезапно,

и бичове мръсно свистят,

и тъпчат плътта необятна,

и кървави букви творят...

 

Прочете ги, после написа

с червеното своя завет...

шумът не успя да я слиса,

защото се втренчи напред...

 

И пак – от надежди събрана

изчезна отдавна от там

за обич тя беше избрана,

решетките счупи със плам...

 

Одежда смирена облече,

със сила сама се обви...

И свети сърцето ù вече -

в палати от живи мечти...



 

 

© Агапея Полис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси жарава(Веска), поне трябва да опитваме!
  • Привет!
    Станислава, това е задължително за човек, който пише поезия...
    Ангел, Мариана, радвам се, че те е докоснал този стих!
    Ивон, благодаря, за мен е чест твоята оценка...
    Мариела, радвам се, че се отби...!
    Благодаря Ви!
  • Коя е тя?
  • Хубавоооо!
  • "И свети сърцето ù вече -
    в палати от живи мечти"
    Чудесен стих си написала!
    Благодаря!

  • Много истинска и себе си !Комплименти
Предложения
: ??:??