Палитра
Върху жълтото крещеше кармин.
Синьото някъде плачеше.
Зеленото тежко се луташе в сенките,
а времето тихо ронеше пясъка.
Хоризонтът се пречупи в окото на птицата,
крясък.. и вятърът грабна крилете ѝ.
Всичко се смеси - без цвят и начало,
само ехото бавно остана да диша.
Пясъкът се стопи, времето спря.
Любовта във безкрая се вписа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
