Палитра

Върху жълтото крещеше кармин.

Синьото някъде плачеше.

Зеленото тежко се луташе в сенките,

а времето тихо ронеше пясъка.

Хоризонтът се пречупи в окото на птицата,

крясък.. и вятърът грабна крилете ѝ.

Всичко се смеси - без цвят и начало,

само ехото бавно остана да диша.

Пясъкът се стопи, времето спря.

Любовта във безкрая се вписа.