От къде извират сълзите? Кладенец бездънен е тази лилава тъга, в която плете мрежи сребристо сини богинята - паяк черен на нощта. Капчици в отровно зелено капят по лицето на утринната зора, загубена в полунощната доба. Къде ли се скита унила, сама? От косите и в тицианово червено сипят се цветове на ванилия и копнеж. Свети в тъмното от нежна страст озарено лицето и с цвят на януарски скреж. Лунни акорди по лунната пътека слизат, валят в разтворените шепи на златни треви, музиката с шепота им се прелива в сонатини. Господи, от такава музика сърцето боли...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.