5.10.2008 г., 0:19

Палитрено пъстра ще ме притежаваш

1.6K 0 16
Палитрено пъстра
ще ме притежаваш.
Гениален художник си.
С четката си ме претворявай
като икона на Богородица.
В аркансила на ириса ми
сложи две-три точки -
в пъстротата на погледа ми
да откриеш шарена обич.
Позлати ми косите,
че по теб побелели са,
ама злато вземи си
от звездите красавици.
С малко перлено розово
нарисувай гърдите ми,
че от тях ти е медено,
даже мисля си - шоколадено.
Преплъзни по бедрата ми
с най-атлазено бяло,
а до тях нарисувай ми
легло от кокичета.
Палитрено пъстра
ще ме притежаваш.
Гениален художник си.
Падай бързо в краката ми!
Твоя съм!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах, как щях да пропусна шоколадения ти коментар, АнтоанШоколадено ви било, а... А аз какво да кажаАма аз съм го казала, скъпи приятелю, но ти не си прочел за моя "Грях". Специално за теб се самоцитирам:

    Една любов се стича по тялото ми.
    И така ме жарят ръцете на мъж.
    Младо вино, в гореща чаша –
    преизподнята е пламнала.
    И ми е катранено пред очите от теб.

    За аркансила - идва от arcance (тайнствено, мистериозно). А иначе всички жени познават достойнствата на козметичната серия Arcancil. Мисля че и при рисуването има някакво значение за тайнствено и дълбоко (плътно) черно, но за по-сигурно трябва да питаме някой художник

    Мариники, хъммм, не питай...
  • а кой тук е художникът...
    нарисувала си прекрасна пастра емоция...с обич, Веси.
  • Анета мила, разбира се че там му е мястотоВранката, то и ти си една шаренка, цветничка, ум да му зайде на човек
  • ,,Падай бързо в краката ми!
    Твоя съм!''

    А дали там му е мястото
  • Ей,многоцветна Веси-и-и!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...