5 oct 2008, 0:19

Палитрено пъстра ще ме притежаваш

1.6K 0 16
Палитрено пъстра
ще ме притежаваш.
Гениален художник си.
С четката си ме претворявай
като икона на Богородица.
В аркансила на ириса ми
сложи две-три точки -
в пъстротата на погледа ми
да откриеш шарена обич.
Позлати ми косите,
че по теб побелели са,
ама злато вземи си
от звездите красавици.
С малко перлено розово
нарисувай гърдите ми,
че от тях ти е медено,
даже мисля си - шоколадено.
Преплъзни по бедрата ми
с най-атлазено бяло,
а до тях нарисувай ми
легло от кокичета.
Палитрено пъстра
ще ме притежаваш.
Гениален художник си.
Падай бързо в краката ми!
Твоя съм!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах, как щях да пропусна шоколадения ти коментар, АнтоанШоколадено ви било, а... А аз какво да кажаАма аз съм го казала, скъпи приятелю, но ти не си прочел за моя "Грях". Специално за теб се самоцитирам:

    Една любов се стича по тялото ми.
    И така ме жарят ръцете на мъж.
    Младо вино, в гореща чаша –
    преизподнята е пламнала.
    И ми е катранено пред очите от теб.

    За аркансила - идва от arcance (тайнствено, мистериозно). А иначе всички жени познават достойнствата на козметичната серия Arcancil. Мисля че и при рисуването има някакво значение за тайнствено и дълбоко (плътно) черно, но за по-сигурно трябва да питаме някой художник

    Мариники, хъммм, не питай...
  • а кой тук е художникът...
    нарисувала си прекрасна пастра емоция...с обич, Веси.
  • Анета мила, разбира се че там му е мястотоВранката, то и ти си една шаренка, цветничка, ум да му зайде на човек
  • ,,Падай бързо в краката ми!
    Твоя съм!''

    А дали там му е мястото
  • Ей,многоцветна Веси-и-и!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...