29.06.2018 г., 16:49 ч.

Палтè 

  Поезия
207 1 3

Износеното ти докрай палтè -
охрèещо, протрито, излиняло
и тъничко, успя да ме вплетè -
тъй че - да му принадлежа изцяло.

 

Къде ли е сега това палтè?...
Дано го пазиш неосиротяло!...
То знаеше душѝте да чете
и да им е сърцато огледало.

 

Отдавна бе,
а твоето палтè

 

и мен все още
изначално
сгрява!...

 

............................................................

 

Сияй! -
И нека с теб и то расте,

 

и БОГОнестинарно
озарява!...

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??