emo2 (Емил Стоянов)
236 750
2.03.2014 г., 14:53 ч.

Памет 

  Поезия » Друга
2187 2 17

                                                    ПАМЕТ

 

 

Е... свърши се, приятелю! Замина!
 Там някъде, където сме без теб.
В сърцата ни е тишина на зима,
а песента е с неизпят куплет.

В мрака тъжна струна свири
 и плаче с нашите сълзи,
 и погледът ни все те дири...
 Тежи, приятелю! Боли!

Боли, когато стола празен
до нас на масата стои
и смехът ти неподправен
 не чуваме. Боли... Боли!

 И така внезапно си отиде,
не помаха даже със ръка.
Да бяхме знаели да седнем
край теб до старата врата.

По някой дума още да си кажем
и да се усмихнем може би,
преди с вързоп преметнал го през рамо
нагоре да поемеш ти...

Но въпреки, че тръгна неизказан
 и въпреки, че ,,Сбогом,, не каза,
остави в нас дъха на пролет
и бяла чиста светлина.

 Приятелю, във друг живот сега си - вечен,
и може би ни виждаш днес от там
приклекнали до теб. Глави навели,
но не за сбогом, а да не бъдеш сам!

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??