7.06.2008 г., 17:42

Панелени стени

1K 0 3
Панелени стени дебели
пропускат влага и топло само.
В тях плъхове, зиме и лято,
надбягват се, рамо до рамо.

Панелени стени студени,
мухъл разрошен избива по тях.
И пролет, и есен отровната плесен,
свива душата, навява й страх.

Зад панелени стени, разделени
хора отиват си, години чезнат.
Зад тях родени, света непознали,
животът изпраща ги припрян, нелюбезен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • казваш една много тъжна истина...
    но какъв избор имаме...?!
    натъжи ме...ех, Серафим...
  • На мен ми хареса много.
    Струва ми се че така става когато човек се затваря между стените.
    Добре си го изразил, друже
    Хареса ми много.
  • Нещо от ежедненевието, сиво и пропито с мъка Харесва ми...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...