Jun 7, 2008, 5:42 PM

Панелени стени 

  Poetry » Phylosophy
683 0 3
Панелени стени дебели
пропускат влага и топло само.
В тях плъхове, зиме и лято,
надбягват се, рамо до рамо.

Панелени стени студени,
мухъл разрошен избива по тях.
И пролет, и есен отровната плесен,
свива душата, навява й страх.

Зад панелени стени, разделени
хора отиват си, години чезнат.
Зад тях родени, света непознали,
животът изпраща ги припрян, нелюбезен.

© Серафим All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • казваш една много тъжна истина...
    но какъв избор имаме...?!
    натъжи ме...ех, Серафим...
  • На мен ми хареса много.
    Струва ми се че така става когато човек се затваря между стените.
    Добре си го изразил, друже
    Хареса ми много.
  • Нещо от ежедненевието, сиво и пропито с мъка Харесва ми...
Random works
: ??:??