7 июн. 2008 г., 17:42

Панелени стени

1K 0 3
Панелени стени дебели
пропускат влага и топло само.
В тях плъхове, зиме и лято,
надбягват се, рамо до рамо.

Панелени стени студени,
мухъл разрошен избива по тях.
И пролет, и есен отровната плесен,
свива душата, навява й страх.

Зад панелени стени, разделени
хора отиват си, години чезнат.
Зад тях родени, света непознали,
животът изпраща ги припрян, нелюбезен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • казваш една много тъжна истина...
    но какъв избор имаме...?!
    натъжи ме...ех, Серафим...
  • На мен ми хареса много.
    Струва ми се че така става когато човек се затваря между стените.
    Добре си го изразил, друже
    Хареса ми много.
  • Нещо от ежедненевието, сиво и пропито с мъка Харесва ми...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....