Панелка
Панелка
Шест часът е, понеделник сутринта.
Будилника ми идва да размажа с чука.
Надигам неохотно сънена глава,
а тя тежи, боли, направо ще се спука.
Надве-натри оплаквам си очите,
машината зареждам пак с кафе,
на телевизора нагласям новините,
(снощи гледах, ама от немай къде.)
Комшийката отляво е чистница -
прахосмукачката се чува да бучи.
Отгоре пък оная, дърта хубостница,
от сутринта задрънкала с тави.
И как ги мие? Ехтят като барабани.
Защо ли вечерта не ги изми?
И вика на мъжа си: "Айде бе, Стояне,
лай кучето, иди го разведи!"
Настава глъчка, като на пазара,
всички делникът ни е насмел.
Асансьоръта бачка с пълна пàра,
минава през етажите като в тунел.
В комшията отдолу сал е тишина,
уж всяка сутрин в банята си пей.
Ще чукна по тръбата с топлата вода -
да го събудя, че може и да закъсней.
И към кафето пак ръка протягам,
цигара втора ще запаля със мерак,
изпушвам я и трябва да се стягам.
На работа! Във къщи! Утре пак...
Амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Всички права запазени
