Панорама
Гледам „Панорама“,
шут до шут са само.
Кой от луд, по-луд.
Но народът сам е
и е скъп саламът
с кръв и пот, и труд.
Колко ще ги чакам,
да ни водят в мрака
този сляп елит?
Щом народа кляка,
все юнака чака
с чара му изтрит.
Чарът е съдбовен.
Робът – петвековен.
Робството – затвор.
Колко ще ни тровят
родните окови
с форма на позор?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
