Усещаш ли отвъд плътта ми?
Прозираш ли (мен) под повърхността?
С извивките ми нежни, що направи?
Усети ли между браздите скритата тъга?

Изпий ме, захвърли ме пак на пода…
Аз знам, така и не прозря – 
дори сега да стена в изнемога,
ще се изправя утре, силна,
и със същото ще отговоря.
Казаха ми, най-боляло, да те удрят със слова.

Ала не, погубвам себе си тогава…
Да съм силна, не, не е това…
Да режа друг, не би помогнало душата да зашия.
Да се изправя стъпвайки на тебе… няма!
Воля... Воля и собствени крака!

ПС: Вдъхновено от фотография на Веселин Боришев, в подкрепа на проекта му "Чиклит 365"
Линк към фотографията: http://chicklit365.com/2019/08/21/doroteiakoleva/?fbclid=IwAR3yyglDeS3pMJe-kXIfLY0wLOygUsqZb6yhksYasxSAu2rgy5HkRFSJOGk