Aug 21, 2019, 10:19 PM

Парабола

  Poetry » Other
776 2 1

Усещаш ли отвъд плътта ми?
Прозираш ли (мен) под повърхността?
С извивките ми нежни, що направи?
Усети ли между браздите скритата тъга?


Изпий ме, захвърли ме пак на пода…
Аз знам, така и не прозря – 
дори сега да стена в изнемога,
ще се изправя утре, силна,
и със същото ще отговоря.
Казаха ми, най-боляло, да те удрят със слова.


Ала не, погубвам себе си тогава…
Да съм силна, не, не е това…
Да режа друг, не би помогнало душата да зашия.
Да се изправя стъпвайки на тебе… няма!
Воля... Воля и собствени крака!

 


ПС: Вдъхновено от фотография на Веселин Боришев, в подкрепа на проекта му "Чиклит 365"
Линк към фотографията:
 http://chicklit365.com/2019/08/21/doroteiakoleva/?fbclid=IwAR3yyglDeS3pMJe-kXIfLY0wLOygUsqZb6yhksYasxSAu2rgy5HkRFSJOGk 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...