Paradise lost
Бавно ме губиш.
Губиш ме по площадите
с цъфнали хора,
впили в паважа корени.
Ставам на пух тополен,
на прах от младост,
ставам око на буря,
око-ко-корено...
Губиш ме бавно.
Бавно.
На песъчинки
сухо се роня
и отброявам времето...
Дърпам се,
късам се,
плъзват по мене бримки.
Аз ти се дадох. Аз ще ти се отнема.
Губиш ме глупаво
в твърде високи мисли.
А любовта е плод.
И расте на равно.
Да се сражавам с богините ти
не искам.
Ти им се кланяй.
Аз ще си тръгвам.
Бавно.
Бавно и тежко.
Като сърдечна клапа,
ще се изтласкам невидимо
от ръцете ти.
...
Не забелязваш, че днес те погледнах грапаво.
Чак като секна напълно, ще ме усетиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
Много ми хареса!
