alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
May 21, 2010, 8:20 PM

Paradise lost 

  Poetry » Love
3487 2 22



Бавно ме губиш. 

Губиш ме по площадите

с цъфнали хора, 

                       впили в паважа корени.


Ставам на пух тополен, 

на прах от младост,

ставам око на буря, 

             око-ко-корено...

 

Губиш ме бавно. 

Бавно. 

На песъчинки

сухо се роня 

                               и отброявам времето...


Дърпам се, 

късам се, 

плъзват по мене бримки.


Аз ти се дадох. Аз ще ти се отнема.

 

Губиш ме глупаво 

                     в твърде високи мисли.


А любовта е плод. 

И расте на равно.


Да се сражавам с богините ти 

                                   не искам.  

Ти им се кланяй. 

Аз ще си тръгвам. 


Бавно.

 

Бавно и тежко. 

Като сърдечна клапа, 


ще се изтласкам невидимо 

от ръцете ти.


...


Не забелязваш, че днес те погледнах грапаво.

Чак като секна напълно, ще ме усетиш. 


 

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??