Paradise lost
Бавно ме губиш.
Губиш ме по площадите
с цъфнали хора,
впили в паважа корени.
Ставам на пух тополен,
на прах от младост,
ставам око на буря,
око-ко-корено...
Губиш ме бавно.
Бавно.
На песъчинки
сухо се роня
и отброявам времето...
Дърпам се,
късам се,
плъзват по мене бримки.
Аз ти се дадох. Аз ще ти се отнема.
Губиш ме глупаво
в твърде високи мисли.
А любовта е плод.
И расте на равно.
Да се сражавам с богините ти
не искам.
Ти им се кланяй.
Аз ще си тръгвам.
Бавно.
Бавно и тежко.
Като сърдечна клапа,
ще се изтласкам невидимо
от ръцете ти.
...
Не забелязваш, че днес те погледнах грапаво.
Чак като секна напълно, ще ме усетиш.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
Много ми хареса!
