12.10.2008 г., 17:19

Парадокс

667 0 1
 

              Парадокс

 

 

Живея живот неизживян.

Обичам с обич неизпитана.

Плача с неизплакани сълзи.

Гледам със слепи очи.

Протягам безпомощни ръце.

По път неизвърян вървя

с крака, некрачещи

към цел нецеляна.

С дрехи необлечени

и с мечти, до болка

пред теб разсъблечени!

Усещам вятър недухащ.

Усмихвам се на слънце негреещо.

Мокри ме дъжд невалящ

и заливат ме спомени незапомнени.

Замръзвам в топло време.

Тупти в мен сърце

завинаги спряло.

Тиктака часовник,

времето неотмерващ.

Всичко се повтаря -

всеки ден неидващ,

всяка нощ неотиваща си!

Всяка сутрин разресвам

коси неразрошени!

Прокарвам пръсти

по кожа недокосвана

и целувам снимката ти

на парчета разкъсана!

И търся края,

но адът продължава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВБТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • е това ако не е парадокс.. но е много хубаво, браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...