ПарадЪТ на музите (4) - пепеляшкаТА

Аз съм Муза-Пепеляшка

(не разказвам тук за мойта прашка).

Малки хорица ми се присмиват,

случва се дори да се оливат –

не разбират как все не успяват

в своите калъпи да ме вкарат;

не се опитват и да проумеят,

че не аз, а те бедничко живеят,

готови са да продадат дори мечта

за някоя дребна жълта пара;

ветропоказателят им завижда  за умението

да си сменят по сто пъти на ден мнението;

пророчества с лека ръка раздават,

пръст размахват или назидават;

чакат да им падне наготово нещо,

лапат всичко “жълто” и “горещо”;

все мърморят, че не им е гот,

все някой им е длъжен в тоз живот...

А аз във кухнята чинии мия,

не се оплаквам като тия,

стиховете си наум редя –

карам я с отворена душа, ей тъй -

обратно на часовниковата стрелка...

Така, когато всичко се превърта,

света около мене се завърта

и ето идва полунощен час,

очакват всички те да се изложа аз...

Ооооо,

стрелките ще се съберат в едно,

ще почне истинското тържество,

тогава ще ме чуе моят Муз,

ще свърши всякакъв конфуз

и едно след друго, ей така,

ще станат много чудеса:

тиквите ще станат кратуни,

мишките – като пауни,

паяците, вместо мрежи да плетат,

за автографи ще се наредят...

ще настане веселба голяма

за това никакъв спор няма ;)