Паразит
С прозрачните си нокти ровя спомен,
а той е някъде във мен погребан.
Между изтърканите страници на тома
„Наръчник за избавяне от тебе”.
А в моята душа е пълно с книги.
И непрочетени – една дузина.
А ти стоиш на рафта, който стигам,
когато стъпя върху рана зинала.
Но трябва някак си да те изтръгна,
ти туморно растеш и с мен се храниш.
И както искам спешно да си тръгнеш,
така се моля тайно да останеш.
Отлагам те. Отново и отново.
Дори да стана спомени и кожа,
храни се с мен. Когато в теб поровя,
на рафта пак грижливо ще те сложа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
