С прозрачните си нокти ровя спомен,
а той е някъде във мен погребан.
Между изтърканите страници на тома
„Наръчник за избавяне от тебе”.
А в моята душа е пълно с книги.
И непрочетени – една дузина.
А ти стоиш на рафта, който стигам,
когато стъпя върху рана зинала.
Но трябва някак си да те изтръгна,
ти туморно растеш и с мен се храниш.
И както искам спешно да си тръгнеш,
така се моля тайно да останеш. ...