7.08.2014 г., 18:14

... парцалче и син косъм от Брадата на Времето...

1.7K 1 33



... парцалче и син косъм от Брадата на Времето...


Ето ти пръста ми. Виждаш ли, Яго?
Колко е тъничко лятото...
В печка желязна съм. Как да избягам?
Ти все свинари ми пращаш...
 

Мелница каменна шепота стрива.
Нощем сънят върколак е...
Слънчева пита мракът повива.
Лунното биле все чакам...
 

Ето го ключа ти. Има ли капки?
Хайде, режи ми главата...
Вече подскача. Пати ли? Пати.
Връзвай синчец на брадата си...
 

Трите ми рокли? Жар ожари ги...
Бяла и черна. Парцалена.
Времето бърза. Вдигна чеиза си.
В обич-ратай ще се цаня...
 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приказно и наистина оригинално!
  • Ти си подарък за поетичния свят, Таня!
    Толкова обичам да се губя в приказките ти.
    Понякога минавам през девет гори и още девет планини за да стигна до теб и нахраня душата си!Сполай ти!
  • За пръв път виждам толкова уникално пресъздаване на образи, приказно някак. Поздрави!
  • Ами,аз така-по човешки,пък ти...ъхъ...
  • Очарован съм! Такава поезия рядко може да се прочете!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...