28.03.2021 г., 7:43

Парцалените хора

1.1K 0 0

Шарени парцали с надписи, цветя
С багри, комикси, райета
Като Тържествено развяти знамена
Парадно крачещи по градските павета

 

Кой от кой по изтукани
Да представи своя важен атрибут
Под лица неузнаваеми смълчани 
Ръководени от неизвестен шут

 

Модата парцалена като продукт 
В която всеки иска да е водещ
Да наложи своя нов боклук
Атрактивно Да покаже че е можещ

 

Колективно одобрен от парцалените хора
В обществото блеснал уникат
И за всеки ужким с нова роля
Но в стария мухлясал плат

 

Съществуването без което немислимо
В парцален свят от дрипи шит
В който всичко е необяснимо 
Но пък свой парцал не можеш да скроиш

 

Скоро в банята и в кенефа
Ще се носи тоз велик продукт
И докато няма заповед от шефа
Спи поне без тоз парцал на пук

 

И така парцалените хора 
стават  с парцалени души
Всеки знае луд умора нема 
Туй началото е на парцалени мечти. 

 

Жана Лайт

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jana Light Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...