27.10.2009 г., 12:25

Парче от мен

1.4K 0 15

 

Пречупвам се

през призмата на времето.

Разкъсвам се на хиляди парчета.
И на ви ги, на вятъра хвърлете ме.

Приятел той ми е,

отново ще ме събере.
И може утре по-добра да бъда.
Събрана от останките

на хиляди души.
Във шарен пъзел наредете.
Усмивка чужда ми сложете.
И нечии други две ръце.

Прекройте тялото, душата ми.

Различни чувства прикрепете.
Едно те моля само, ветре,

сложи ми моето сърце.

 

 

08.01.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ол Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Сега, прочитайки този стих след толкова време, вярвам, че си се "събрала"....парченцата от мозайката са наредени и всичко е ОК!... и "виновните" за това са двама предполагам!
  • Честито!!!
    Да ти е жива и здрава!!!
    Очаквам първия стих за твоето малко съкровище...
    Поздрави!!!

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/15/2SdmOsnVZYY
  • Привет и от нас!
  • Сърцето има свои закони, които Разумът не познава, Мими! Имаш влюбено и поетично сърце!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...