Пречупвам се
през призмата на времето.
Разкъсвам се на хиляди парчета.
И на ви ги, на вятъра хвърлете ме.
Приятел той ми е,
отново ще ме събере.
И може утре по-добра да бъда.
Събрана от останките
на хиляди души.
Във шарен пъзел наредете.
Усмивка чужда ми сложете.
И нечии други две ръце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация