Oct 27, 2009, 12:25 PM

Парче от мен

  Poetry
1.4K 0 15

 

Пречупвам се

през призмата на времето.

Разкъсвам се на хиляди парчета.
И на ви ги, на вятъра хвърлете ме.

Приятел той ми е,

отново ще ме събере.
И може утре по-добра да бъда.
Събрана от останките

на хиляди души.
Във шарен пъзел наредете.
Усмивка чужда ми сложете.
И нечии други две ръце.

Прекройте тялото, душата ми.

Различни чувства прикрепете.
Едно те моля само, ветре,

сложи ми моето сърце.

 

 

08.01.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Сега, прочитайки този стих след толкова време, вярвам, че си се "събрала"....парченцата от мозайката са наредени и всичко е ОК!... и "виновните" за това са двама предполагам!
  • Честито!!!
    Да ти е жива и здрава!!!
    Очаквам първия стих за твоето малко съкровище...
    Поздрави!!!

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/15/2SdmOsnVZYY
  • Привет и от нас!
  • Сърцето има свои закони, които Разумът не познава, Мими! Имаш влюбено и поетично сърце!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...