27 oct 2009, 12:25

Парче от мен

  Poesía
1.4K 0 15

 

Пречупвам се

през призмата на времето.

Разкъсвам се на хиляди парчета.
И на ви ги, на вятъра хвърлете ме.

Приятел той ми е,

отново ще ме събере.
И може утре по-добра да бъда.
Събрана от останките

на хиляди души.
Във шарен пъзел наредете.
Усмивка чужда ми сложете.
И нечии други две ръце.

Прекройте тялото, душата ми.

Различни чувства прикрепете.
Едно те моля само, ветре,

сложи ми моето сърце.

 

 

08.01.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Сега, прочитайки този стих след толкова време, вярвам, че си се "събрала"....парченцата от мозайката са наредени и всичко е ОК!... и "виновните" за това са двама предполагам!
  • Честито!!!
    Да ти е жива и здрава!!!
    Очаквам първия стих за твоето малко съкровище...
    Поздрави!!!

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/15/2SdmOsnVZYY
  • Привет и от нас!
  • Сърцето има свои закони, които Разумът не познава, Мими! Имаш влюбено и поетично сърце!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...