27 окт. 2009 г., 12:25

Парче от мен

1.4K 0 15

 

Пречупвам се

през призмата на времето.

Разкъсвам се на хиляди парчета.
И на ви ги, на вятъра хвърлете ме.

Приятел той ми е,

отново ще ме събере.
И може утре по-добра да бъда.
Събрана от останките

на хиляди души.
Във шарен пъзел наредете.
Усмивка чужда ми сложете.
И нечии други две ръце.

Прекройте тялото, душата ми.

Различни чувства прикрепете.
Едно те моля само, ветре,

сложи ми моето сърце.

 

 

08.01.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Сега, прочитайки този стих след толкова време, вярвам, че си се "събрала"....парченцата от мозайката са наредени и всичко е ОК!... и "виновните" за това са двама предполагам!
  • Честито!!!
    Да ти е жива и здрава!!!
    Очаквам първия стих за твоето малко съкровище...
    Поздрави!!!

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/15/2SdmOsnVZYY
  • Привет и от нас!
  • Сърцето има свои закони, които Разумът не познава, Мими! Имаш влюбено и поетично сърце!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...