Пречупвам се
през призмата на времето.
Разкъсвам се на хиляди парчета.
И на ви ги, на вятъра хвърлете ме.
Приятел той ми е,
отново ще ме събере.
И може утре по-добра да бъда.
Събрана от останките
на хиляди души.
Във шарен пъзел наредете.
Усмивка чужда ми сложете.
И нечии други две ръце.
Прекройте тялото, душата ми.
Различни чувства прикрепете.
Едно те моля само, ветре,
сложи ми моето сърце.
08.01.2008
© Ол Все права защищены