Valens (Валентина Лозова)
127 568
28.08.2012 г., 20:02 ч.

Парченца вехто огледало 

  Поезия » Любовна
616 0 6

Със сребърни звезди ли е посипан,

или с посоки, пътят към града.

Последна нота саксофон изхлипа,

без грях виновен, после замълча.

 

А аз допуснах плътните завеси

в очите си невиждащо-червени.

Балон изгубен вятърът отнесе,

но пъстър полъх си остана в мене.

 

Очакват ме поредните кофражи

на небостъргача, който си отглеждам.

Аз себе си не сменям във пейзажа.

Не пускам края на кълбото прежда.

 

Със сребърни звезди ли е посипан,

или с парченца вехто огледало...

Така не литнах. Само се оплитам.

А там, зад булото, градът бе в бяло.

 

© Валентина Лозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Чо!
  • Белла,
    Илко,
    Мериан,
    Росица,
    Септември,
    Жанет,
    благодаря!
  • Хубаво! Много метафорично!
    Поздрави, Вале!
  • Браво!
  • Живо, образно, вдъхновяващо. Творбата ти е като разбъркан пъзел - може би изгубена душа? Всъщност, тя вече се е намерила... в твоите стихове. Браво за цветната картина, която рисуваш с багрите на думите си, определено оставяш ярко усещане !
  • Събирай парченцата и политай! Можеш го!
Предложения
: ??:??