Парченца вехто огледало

28.08.2012 г., 20:02 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 5

668 0 6

Със сребърни звезди ли е посипан,
или с посоки, пътят към града.
Последна нота саксофон изхлипа,
без грях виновен, после замълча.
А аз допуснах плътните завеси
в очите си невиждащо-червени.
Балон изгубен вятърът отнесе,
но пъстър полъх си остана в мене.
Очакват ме поредните кофражи
на небостъргача, който си отглеждам.
Аз себе си не сменям във пейзажа.
Не пускам края на кълбото прежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Маска
Последен танц

Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...
Монолози от разпятието на Христос

Монолог на разпнатия отляво разбойник Аз няма да възкръсна непогребан, макар че ме разпнаха до Христ...
Сбъркана приказка

Раздрънкана каляска, прашна, край замъка ми бавно мина. Събудих се и ми е страшно. Нима съм спала ст...

Още произведения »