Парченца вехто огледало
Със сребърни звезди ли е посипан,
или с посоки, пътят към града.
Последна нота саксофон изхлипа,
без грях виновен, после замълча.
А аз допуснах плътните завеси
в очите си невиждащо-червени.
Балон изгубен вятърът отнесе,
но пъстър полъх си остана в мене.
Очакват ме поредните кофражи
на небостъргача, който си отглеждам.
Аз себе си не сменям във пейзажа.
Не пускам края на кълбото прежда.
Със сребърни звезди ли е посипан,
или с парченца вехто огледало...
Така не литнах. Само се оплитам.
А там, зад булото, градът бе в бяло.
© Валентина Лозова All rights reserved.
!