Парченце от дъгата
Самотна лодка - се полюшква
в безкраен океан от злоба...
Как да се спася...?
От нахлуващия мрак!
Луната е изгряла -
голяма снежно бяла.
А луната пътека
ми показва
спасителният бряг!
Самотна лодка -
безбрежен океан...
И мислите тревожно
се полюшкват...!
Какво трябва повече
от себе си - да дам...!
Безусловната любов -
ще стигне ли за всички!
Обгръщам душата си
в ледена мъгла -
дано да я опазя
да е цяла...
Луната се усмихна -
звезда ми подари
за да ми свети
в самотните ми нощи!
Самотна лодка се полюшква
в необятен океан...
А любовта ми
е тъй вълшебна
и кристално чиста.
И нека парченце
от дъгата да ви дам
да осветлява,
пътят ви във мрака...
И ще бъде синьо,
много синьо -
а небето ще е
безоблачно над нас.
И нека всеки да дари...
от разпилените парченца!
За да заблести в небето
най-сияйната дъга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
