Izumrudkata (Катя)
22 290

Mar 11, 2019, 7:49 AM

Парченце от дъгата

Poetry

805 5 12

Самотна лодка - се полюшква

в безкраен океан от злоба...

Как да се спася...?

От нахлуващия мрак!

Луната е изгряла -

голяма снежно бяла.

А луната пътека

ми показва

спасителният бряг!

Самотна лодка -

безбрежен океан...

И мислите тревожно

се полюшкват...!

Какво трябва повече

от себе си - да дам...!

Безусловната любов -

ще стигне ли за всички!

Обгръщам душата си

в ледена мъгла -

дано да я опазя

да е цяла...

Луната се усмихна -

звезда ми подари

за да ми свети

в самотните ми нощи!

Самотна лодка се полюшква

в необятен океан...

А любовта ми

е тъй вълшебна

и кристално чиста.

И нека парченце

от дъгата да ви дам

да осветлява,

пътят ви във мрака...

И ще бъде синьо,

много синьо -

а небето ще е

безоблачно над нас.

И нека всеки да дари...

от разпилените парченца!

За да заблести в небето

най-сияйната дъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Ще я потърся да я прочета!Благодаря ти!

2019-03-17T10:41:48+02:00
Izumrudkata (Катя)

Розали, благодаря ти за хубавия коментар!
Разбира се, че ни пази!
По трънливи пътеки вървях
без да избирам път и посока,
често на дъното бях
наранена, отчаяна, бедна.
Но надеждата в моята душа
често будеше с вик тишината,
затова път и посока избрах
да достигна пожелах - светлината.
откъс от стиха ми За пътя на моята душа
Из Вълшебно измерение

2019-03-17T10:31:12+02:00
Izumrudkata (Катя)

Не знам, просто пресъздадох вчерашният си ден в стих!

2019-03-15T23:25:32+02:00
Izumrudkata (Катя)

Да...

2019-03-15T22:41:01+02:00
Izumrudkata (Катя)

Вчера заваля - сняг в планината и бе тъй приказно красиво...
попивах с поглед и се радвах на снежно бели пеперуди!
А зелените елхички наметнаха се със приказни воали
и гората промени се - засия във чисто бяло...!
И далече в тишината звездна нощ се спуска
а снежно бялата луна изгрява във съня ми...,
че трудни са житейските пътеки и всеки ден
уроци учим - как да бъдем добри и душата
си да пазим...и да живеем в мир, хармония и светлина!
Благодаря ти, Антоан!Тук е луната...снежно бяла е...

2019-03-15T21:04:46+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0