18.11.2022 г., 10:40 ч.

Парченце вестник, къс дъга и птичка 

  Поезия » Философска
205 5 7

Понеже този свят не е за свестни
реших да пробвам мога ли все пак.
Увивам цветове в парченца вестник,
дъга да имам, завали ли сняг.

Сега са още дребнички. Такива
от стръковете нежно ги събрах,
но всяко цвят в душицата си скрива,
април се гуши нейде между тях.

Последното, най-дребното се губи,
сред гънките на лудост, смърт и грак,
на гладни врани. В делниците груби,
надежда ще посея с него пак.

Ще посадя с любов, и много вяра
надеждата си. Жилав е бодил.
защото зная че в земята стара,
и моят корен здраво се е впил,

и ще разпука пролет ледовете,
дъгата ще нашари този свят.
Наивна, луда. Всякак ме зовете,
но в моя сън и чудеса цъфтят.

И аз ще ви откъсна, по едничко,
ще ви го дам. Без поза, или жал,
парченце вестник, къс дъга и птичка,
и значи не напразно си живял.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??