Понеже този свят не е за свестни
реших да пробвам мога ли все пак.
Увивам цветове в парченца вестник,
дъга да имам, завали ли сняг.
Сега са още дребнички. Такива
от стръковете нежно ги събрах,
но всяко цвят в душицата си скрива,
април се гуши нейде между тях.
Последното, най-дребното се губи,
сред гънките на лудост, смърт и грак,
на гладни врани. В делниците груби,
надежда ще посея с него пак. ...