Парченце вестник, къс дъга и птичка
Понеже този свят не е за свестни
реших да пробвам мога ли все пак.
Увивам цветове в парченца вестник,
дъга да имам, завали ли сняг.
Сега са още дребнички. Такива
от стръковете нежно ги събрах,
но всяко цвят в душицата си скрива,
април се гуши нейде между тях.
Последното, най-дребното се губи,
сред гънките на лудост, смърт и грак,
на гладни врани. В делниците груби,
надежда ще посея с него пак.
Ще посадя с любов, и много вяра
надеждата си. Жилав е бодил.
защото зная че в земята стара,
и моят корен здраво се е впил,
и ще разпука пролет ледовете,
дъгата ще нашари този свят.
Наивна, луда. Всякак ме зовете,
но в моя сън и чудеса цъфтят.
И аз ще ви откъсна, по едничко,
ще ви го дам. Без поза, или жал,
парченце вестник, къс дъга и птичка,
и значи не напразно си живял.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
