Последният щурец
изплака,
светулката
фенерчето си изгаси.
Луната се зави
с дрипав облак,
през мрежата на който
едва-едва
надничаха звезди.
Ръцете на дърветата
осиротели,
дращят с криви пръсти
настръхналата тишина -
стоновете й
немеят в пълзяща,
лепкава мъгла…
Есенният вятър
в очите парещо сълзи…
© Ласка Александрова Всички права запазени