Oct 29, 2008, 6:31 PM

Парещ хлад 

  Poetry » Landscape
704 0 9

 
Последният щурец
изплака,
светулката
фенерчето си изгаси.
Луната се зави
с дрипав облак,
през мрежата на който
едва-едва
надничаха звезди.
Ръцете на дърветата
осиротели,
дращят с криви пръсти
настръхналата тишина -
стоновете й
немеят в пълзяща,
лепкава мъгла…

Есенният вятър
в очите парещо сълзи…


 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??