10.12.2015 г., 0:28

Пареща следа

474 0 0

                                                              Пареща следа

 

 

Аз тичам след залеза вечерен.

Искам да се надбягвам с изгрева.

Вървя по твоите стъпки бързи.

Да те достигна не винаги успявам.

 

Вслушвам се в гласа ти вълшебен

и устрем познат ме тласка  напред.

Не се плаши от порива ми див,

аз искам всичко да ти дам.

 Всяко утро да ти носи светлина.

Нощта да  те преспива нежно.

  

И там някъде в ъгъла на сърцето

да бъда огън в деня и в нощта.

До мене да долита вълшебен полъх,

да ме опиянява и да ми вдъхва вяра.

 

 

Времето лети и отминава,а слънцето, 

вятърът и моята обич остават,

Бушува се душата ми и ме отвява

 житейската буря.

 

Радвам се, че те срещнах Ти ми

дари много топлина.

Сърцето ми пърха неспокойно.

Ти остави в мен   дълбока диря с която

беляза моя труден живот.

 

 

Да остави сладка, но пареща следа,

която ще ме води в моят път към вечността..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...