Пареща следа

Аз тичам след залеза вечерен.

Искам да се надбягвам с изгрева.

Вървя по твоите стъпки бързи.

Да те достигна не винаги успявам.

Вслушвам се в гласа ти вълшебен

и устрем познат ме тласка  напред.

Не се плаши от порива ми див,

аз искам всичко да ти дам.

 Всяко утро да ти носи светлина.

Нощта да  те преспива нежно.

И там някъде в ъгъла на сърцето

да бъда огън в деня и в нощта.

До мене да долита вълшебен полъх,

да ме опиянява и да ми вдъхва вяра.

Времето лети и отминава,а слънцето, 

вятърът и моята обич остават,

Бушува се душата ми и ме отвява

 житейската буря.

Радвам се, че те срещнах Ти ми

дари много топлина.

Сърцето ми пърха неспокойно.

Ти остави в мен   дълбока диря с която

беляза моя труден живот.

Да остави сладка, но пареща следа,

която ще ме води в моят път към вечността..