Парфюм
|
Днес съм тук, |
Усетих те, |
|
не само да те видя, |
напразно се стаяваш. |
|
а да опия сетивата си |
Вятърът издайник те завихри, |
|
със твоя аромат. |
в косите ми те плъзна, |
|
Очите ми във тебе плуват, |
в очите слънчев лъч се спря, |
|
но не стига |
през порите ми |
|
за нощите, в които ще съм сам. |
в капчици росица, |
|
Тихичко зад тебе ще застана, |
сълзи парфюмът на нашата душа. |
|
ноздрите ми жадни |
Тук си, знам... |
|
в косите ти ще паднат, |
Усещам те... |
|
ще те дишам... |
Обгръща ме милувката на твоя дъх, |
|
Твоето дихание ще стана, |
в нежния му полъх се отпускам, |
|
докато във мен попие |
пространството на любовта е тук. |
|
парфюмът на нашата душа. |
Сега ти галиш късче вечност... |
|
А сетне тихичко ще си отида. |
Защо тъй неизменно искаш да си тръгваш? |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Оренда Всички права запазени
