botyo (Бойко Беров)
194 337
15.10.2014 г., 14:29 ч.

Париж 

  Поезия » Любовна
1126 0 4

Париж

 

Колко странно нали,

до мене вървиш,

дъждът си вали,

а се смее Париж.

 

Ти – премръзнало птиче,

което обичам,

търсиш мойта ръка

да погледаме Сена.

 

Кеят плаче на глас

във вечерния час,

а в мъгла величава

Нотр Дам се изправя.

 

Две сияйни очи,

две искрящи звезди

тихо шепнат – вземи ме,

вземи ме, вземи ме.

 

Следвам мойто сърце,

което зове

в милионния хор

да се спрем в Сакре Кьор.

 

И по стълбите бели

наш’те бели лица

от любов онемели,

целуват света.

 

А нощта заблестя

в твойта черна коса

и притисна се в мен

този радостен спомен.

 

...

 

Колко странно нали,

след безброй много дни

пак до мене вървиш

и се смее Париж.

 

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав ден и на теб Камена и успехи !
  • Красиво и щастливо стихотворение. Хубав ден!
  • благодаря Стойна, хубав ден и на теб
  • Прекрасно стихотворение за две влюбени млади сърца:
    "Две сияйни очи,
    две изкрящи звезди
    тихо шепнат - вземи ме,
    вземи ме, вземи ме!"
    И като към това прибавим Париж и Сена...
    Поздравявам те за талантливо сътворената творба и чудесния стих!
    Приятна вечер!
Предложения
: ??:??