Париж!... Париж!...*
Париж!... Париж!... С прочутата си кула
величествен през Времето стоиш,
напомняйки, че тръгва се от нула,
когато искаш да се извисиш!...
Но също, както и в онази притча,
за кулата във древен Вавилон,
се смесват днес езиците различни –
в един съвсем неразбираем тон...
Париж!... Париж!... А често и проклятие
бе елегантната ти красота –
нападаха те с меч и със разпятие,
и помниш ти, разгула на смърта!...
Париж!... Париж!... Богат си със история,
с безимен гроб на не един злодей...
Надяваш се, че няма да повтори?...
– О не забравяй сент Вартоломей!...**
Тъй много кръв по твоите площади!...
И много революции... Терор...
Ти помниш и безбройни барикади,
а там смъртта бе просто и фолклор...
И помниш, как бе паднала главата
на краля зарад общото тегло...
... Добре де, а кралицата?... Жената!...
– Но боже мой!... Кралицата?!... Защо!...
... Ти помниш Императора!... И него,
и неговите покерни войни...
А в Края – с ненаситното му его –
ти в тленната му същност съхрани...
Писатели, художници, поети...
... Но: Монмартър, Лувърът и Нотр Дам,
Париж, си наследил от вековете...
И нямаш нов, дори едничък храм!...
Строиш джамии вместо катедрали,
отдавна пришълците не броиш...
Нима забрави всички завещали
ти – с Кръста да вървиш!... Париж!... Париж!...
А от историята с „апострофи”
намигаш ни от миналите дни:
величествен с крале и философи,
но прелестен, със „леките” жени ...
Париж!... Париж!... Гордееш се и с право
със Времето щастливо в Бел епок...
Париж!... Париж!... А толкова провали
във не един неосъзнат урок!...
Позна дори фашистка окупация
и унижи те немският ботуш,
а пак играеш си на демокрация,
и „мъжка толерантност” в Мулѐн руж...
Париж!... Париж!...От всяко поражение
възкръсваше ти бързо след товá,
сега защо отстъпваш без сражение
и нямаш за Бедата сетивá!...
... А в твоите прочути булеварди
днес екзотични влачат се тълпи
и няма кой от тях да те овáрди...***
Париж!... Париж!... Поне се опомнѝ!...
...................................................................
... Не чуваш ли ти тътенът в гетата,
това е страшният: Девети вал –
за да платиш на някой крал с главата...
... А откъдѐ (кажи!) ще вземеш крал!...
25.06.2015., Париж; Коста Качев
*това е мой личен поглед върху съвременен Париж,
така както го видях и осъзнах. Дано да греша.
**”Вартоломеевата нощ”-24.08.1572 год.-масово клане на
хугеноти от католици.
***на 15.април. 2019 год. горя един от символите на Париж
и Франция –Катедралата Нотр Дам дьо Парѝ.Френските
власти гузно мълчат за причината!...
© Коста Качев Всички права запазени