8.09.2011 г., 14:44

Парк фест

1.7K 0 13

 

Господи, пази ме от приятелите, от враговете сам ще се пазя“

                                                                                                              Н.Бонапарт

 

За да изчистя името на моя голям приятел – "... малко животно", написах това... нещо! Провокиран от гнусната публикация на неговия фейсбук профил, където е представен тенденциозно (от негово име), като ГОЛЯМО... животно!

 

 

 

Бог да те пази, приятелю...   и от мен!

 

Парк фест

 

Във парка вчера,

там под фенера

направих много важен тест.

Как каса бира

съдби събира –

и го отпразвахме със „фест“!

 

Отбор критици –

алкохолици,

клошари с идеална цел: –

Като кибици –

еурополитици,

да се насмучем без предел!

И още,

пак,

по щопски!

Как? –

какъв Шопен?!

Не щем Шенген! –

на мен и тук ми е добре.

Аз по-съм фен!

на „Хайнекен“...

баш европейски дух в шише!

Играл съм покер

с Джон Уокър –

слагах го в малкият си джоб!

Със вид на жокер,

кат вкиснал копър

си плащах после, като поп.

 

*

 

Среднощем страст

с рефлексна власт,

започна в мен да се пробужда.

Бе късен час,

сънувах аз –

растеше „малката ми нужда“!

 

Не, нямах стомна?! ...

Уви, не помня! –

но се събудих в локва кал!

 

Ченге ме погна:

 – Свиня бездомна!

...

 

Порк“ феста

 

беше отшумял.



А във ушите...

гнева пищеше!

Защо свиня ще ме нарича?!

Освен, че празнично ми беше,

свинете знам... ВОДА обичат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....