emanuela45 (Емануела Менахем)
5 2
8.06.2017 г., 16:09 ч.

part of the memories 

  Поезия » Любовна
867 2 4

До кога ще вървим без път и посока,

за да стигнем до себе си или нашето аз?

Открих се във тебе - живях и летях -

живота споделяхме... Щастлива ли бях?

Какво не достига за зрънцето щастие -

все питам морето, а то -

мълчаливо ме гали със плисък...

брега е достигнало...навярно щастливо е.

Поглед отправям към птицата бяла -

гларус самотен над мене кръжи.

Отново те търся теб, моето щастие -

случайно обърнах се бързо назад.

Стъпки самотни оставяха диря

по пясъка мокър... други две не видях.

Знам идва денят на нашата среща -

две половинки събрани в едно.

И няма значение дали ще сме на осемнадесет

или на тридесет по две...

© Емануела Менахем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??