part of the memories
До кога ще вървим без път и посока,
за да стигнем до себе си или нашето аз?
Открих се във тебе - живях и летях -
живота споделяхме... Щастлива ли бях?
Какво не достига за зрънцето щастие -
все питам морето, а то -
мълчаливо ме гали със плисък...
брега е достигнало...навярно щастливо е.
Поглед отправям към птицата бяла -
гларус самотен над мене кръжи.
Отново те търся теб, моето щастие -
случайно обърнах се бързо назад.
Стъпки самотни оставяха диря
по пясъка мокър... други две не видях.
Знам идва денят на нашата среща -
две половинки събрани в едно.
И няма значение дали ще сме на осемнадесет
или на тридесет по две...
© Емануела Менахем All rights reserved.
