Пасианс
ПАСИАНС
"Сезонът на легендите и чашите..."
Хр. Фотев
Рибарската хижа е тъжна,
рибарят си сипал едно -
до него посърнала чаша,
на масата съхне петно.
Сезонът на чашите празни,
на морето, което не спи -
бразди със вълните си пясъка -
незабрава дълбае, пресява съдби.
На прага пристъпва носталгия -
мъгла с ноемврийски коси.
Помита трохите от завчера -
на мъждивата лампа пасианс ще реди.
От тръни настръхнал е плажът -
от дънните ями наднича око.
Навънка е толкова влажно -
тя пали цигара и си сипва едно.
*
Непоносимо пораснал синът на рибаря,
догонва мечтите си на нечий чужд бряг.
Баща му го чака в празната стая - той знае,
че дом се намира и в най-гъстия мрак.
*
Ураган е отнесъл веслата.
Лодката килната дреме в пръстта.
Насън бори вълната -
шепнат тръстики недалеч от брега.
Бурният бяг на вълните,
синкопа на мисли следи -
запомнил е всичките сини
и нощи, и влюбени дни.
*
Със миди на шията -
на тънкия кръст със препаска,
тя - абсолютният звук в тишината -
пее и песъчинки брои...
Гърбът й контур на вселена,
по който ръката след улов мълчи,
а профилът - фар - в тъмното стене:
"Вземи ме!" - морето отмива и тези следи.
*
Сега му остава да носи
издялан от грубо дърво,
прояден от болка до кости, кръст господен,
и в празната чаша сам да си сипва вино.
Да пие до дъно от спомени
за морето и онези летни жени,
тръгвали през дюните боси,
щом синът му се връщал да спи.
*
Рибарската хижа е празна,
рибарят си сипва едно.
Във ъгъла паяк пролазва -
на масата съхне петно.
Морето под фара бучи -
със длани изтрива тъгата.
Брегът мълчалив е, с лулата мъгли
и бури приспива в брадата си.
Укротява вълните, на птицата крясъка -
отрано постила окъпан във слънце килим.
По него да стъпва, затънал до глезени в пясъка,
пребродил морета, рибарският син.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Julia Divizieva Всички права запазени
