Пасиансно ноктюрно
музика: http://vbox7.com/play:d5391a83
В тази есенна вечер е отново сама!
И колода реди със надежда
(вероятно след туй в тишина
само масата с длан ще поглажда).
Сенки над карти и куп светлинки -
от свещите, трепкащи в мрака.
Пасианса безмълвно реди и следи -
някой чака! Все още го чака -
с мили очи и с топло сърце -
своята обич да ú завещае
и с мъжките нежни ръце
слънчеви скулптури да извае.
* * *
Въплътен в Любов и целунал следи
от сълзú - незасъхнали рани,
ще прошепне: "До теб съм сега. Не плачи!",
прегърнал длани, молитвено събрани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
