Пасиансно ноктюрно

Poetry » Love

1.2K 0 21

музика: http://vbox7.com/play:d5391a83

В тази есенна вечер е отново сама!

И колода реди със надежда

(вероятно след туй в тишина

само масата с длан ще поглажда).

Сенки над карти и куп светлинки -

от свещите, трепкащи в мрака.

Пасианса безмълвно реди и следи -

някой чака! Все още го чака -

с мили очи и с топло сърце -

своята обич да ú завещае

и с мъжките нежни ръце

слънчеви скулптури да извае.

* * *

Въплътен в Любов и целунал следи

от сълзú - незасъхнали рани,

ще прошепне: "До теб съм сега. Не плачи!",

прегърнал длани, молитвено събрани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruba (Руми Бакърджиева)

Пасиансите... Колко години съм ги редила! Тъмно, безсмислено...
Безизходно... Но изходът не е нито в тях, нито в очакването на несбъднатите мечти. Поздрави и от мен, Петя!

2010-10-30T14:32:06+03:00
Баткото (Николай Христов)

Петинка, иначе съм позакъснял да те посетя на 1 октомври, но днес пък съм ранобудник! Истински поп за пасианс, който ще минава на опреснителни курсове за вале!

2010-10-20T06:05:55+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

красиво петично ноктюрно, мила Петя...
нежно и топло очакване...с обич за теб.

2010-10-18T01:07:42+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Чудесно е, Петя!

2010-10-14T11:35:42+03:00
странница (Сеси)

Много хубаво! Поздрави, Петя!

2010-10-10T15:23:31+03:00