Пастел - Из "Сънуват ли птиците?"
Безмълвна, нощта се отпуска
като младо момиче в очите ти…
Плахо рисувам те в мислите.
С четка от огън и болка.
Не искам в буря светкавици,
а искам дъжд да измие лицата ни.
Да промие — болезнени — раните.
Да измие обидата, цялата!
Нека вали! — над въглени парещи!
Нежна мъгла от обич изплетена
от моите пръсти с влюбена прежда.
Рисуват те крилата на гълъби
по бялото платно на съня ми…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
