26.02.2009 г., 8:31 ч.

Пасторално 

  Поезия » Любовна
572 0 8

На Любовта казах "Сбогом".
Но защо по лицето ми
текат сълзи?
Мои бисерни ручеи,
от глухарчето мъдрост вземете -
то загубва крилцата си,
но не плаче.
Чуйте, радостният смях на птиците
и веселата песен
на дърветата в клоните!

Спрете сълзи!

Време е и аз да запея.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, че прочетохте!
    Водице, този коментар съм го писала, преди време, на друго място по друг повод, а именно, че не можем да накараме един човек да ни обича, но ако се научим да ценим себе си, някой друг ще се научи да ни обича. С всеки изминат ден все повече го разбирам, а днес повече от вчера!

    БОГ е казал: "Обичай ближния като себе си"," като" а не повече,
    нали? Но за това е нужно първо да се научим да обичаме себе си.

    Дори понякога да съм обърквала правилния път,винаги бях човек,
    който се грижи за другите и за това сега реших, че е време да обърна внимание и на себе си!

    Прегръщам ви!
  • твоите бисерни ручеи...
    хубаво е, мила Латинка, много е хубаво.
  • Внимание на себе си - без любов?!
    Само за малко, Златничка.
    Само за малко е възможно...
    Поздрави!
  • Чети звездите, брой луните, мечтай, идва горещо лято, топът се вече ледовете, ще блеснат усмивките и любовта отново ще те прегърне.
  • "от глухарчето мъдрост вземете -
    то загубва крилцата си,
    но не плаче."

    Хареса ми!
    Поздрави, Лат!

  • Засмей се, Лати! Пролет иде! Стига сълзи!
  • ,,...любовта продължава, в друга песен и друг епизод, любовта е живот..."
    песен на В.Найденов
  • Чуй ! Небето се разбужда и нова обич те зове !
Предложения
: ??:??