26.02.2009 г., 8:31

Пасторално

822 0 8

На Любовта казах "Сбогом".
Но защо по лицето ми
текат сълзи?
Мои бисерни ручеи,
от глухарчето мъдрост вземете -
то загубва крилцата си,
но не плаче.
Чуйте, радостният смях на птиците
и веселата песен
на дърветата в клоните!

Спрете сълзи!

Време е и аз да запея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, че прочетохте!
    Водице, този коментар съм го писала, преди време, на друго място по друг повод, а именно, че не можем да накараме един човек да ни обича, но ако се научим да ценим себе си, някой друг ще се научи да ни обича. С всеки изминат ден все повече го разбирам, а днес повече от вчера!

    БОГ е казал: "Обичай ближния като себе си"," като" а не повече,
    нали? Но за това е нужно първо да се научим да обичаме себе си.

    Дори понякога да съм обърквала правилния път,винаги бях човек,
    който се грижи за другите и за това сега реших, че е време да обърна внимание и на себе си!

    Прегръщам ви!
  • твоите бисерни ручеи...
    хубаво е, мила Латинка, много е хубаво.
  • Внимание на себе си - без любов?!
    Само за малко, Златничка.
    Само за малко е възможно...
    Поздрави!
  • Чети звездите, брой луните, мечтай, идва горещо лято, топът се вече ледовете, ще блеснат усмивките и любовта отново ще те прегърне.
  • "от глухарчето мъдрост вземете -
    то загубва крилцата си,
    но не плаче."

    Хареса ми!
    Поздрави, Лат!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...