26 feb 2009, 8:31

Пасторално

827 0 8

На Любовта казах "Сбогом".
Но защо по лицето ми
текат сълзи?
Мои бисерни ручеи,
от глухарчето мъдрост вземете -
то загубва крилцата си,
но не плаче.
Чуйте, радостният смях на птиците
и веселата песен
на дърветата в клоните!

Спрете сълзи!

Време е и аз да запея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, че прочетохте!
    Водице, този коментар съм го писала, преди време, на друго място по друг повод, а именно, че не можем да накараме един човек да ни обича, но ако се научим да ценим себе си, някой друг ще се научи да ни обича. С всеки изминат ден все повече го разбирам, а днес повече от вчера!

    БОГ е казал: "Обичай ближния като себе си"," като" а не повече,
    нали? Но за това е нужно първо да се научим да обичаме себе си.

    Дори понякога да съм обърквала правилния път,винаги бях човек,
    който се грижи за другите и за това сега реших, че е време да обърна внимание и на себе си!

    Прегръщам ви!
  • твоите бисерни ручеи...
    хубаво е, мила Латинка, много е хубаво.
  • Внимание на себе си - без любов?!
    Само за малко, Златничка.
    Само за малко е възможно...
    Поздрави!
  • Чети звездите, брой луните, мечтай, идва горещо лято, топът се вече ледовете, ще блеснат усмивките и любовта отново ще те прегърне.
  • "от глухарчето мъдрост вземете -
    то загубва крилцата си,
    но не плаче."

    Хареса ми!
    Поздрави, Лат!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...